Някои неща просто се случват. Други сами си ги причиняваме – със или без основание, спонтанно или неволно. Може би в пристъп на някаква неконтролируема емоция... Но дали наистина можем да избегнем съдбата си или онази шибана крива линия, надраскана от Господ или от не-знам-си-кой не е всъщност твърде голяма, за да я прескочим?Нямам представа защо загубихме приятел като Адам. Зная обаче, че ще липсва на всички.
Почивай в мир.
6 коментара:
Сбогом, винаги ще те помня такъв, какъвто беше на бала си! Почивай в мир.
Почивай в мир, приятелю.
:/
:(
"Friends near death, you gave respect,
Sympathetic intellect,
Choices are, for one and all,
All we are is, leaves that fall"
Все за тази песен се сещам:( Много ще ни липсваш, куче!:(
Аз също загубих близък човек...,
след което ме обзе всеобхватно - чувство за преходност...,
от което не се чувствам по-маалко объркана, нито по-наясно с каквото и да било...
липсва ми...
Поздрави
Публикуване на коментар