Вчера се състоя продължението на първата мисия в търсене на древни черупки. Този път към Бла и Пла се включи и Гелето, ведрата надежда на балканската геология. Тръгнахме малко след 8, сабале. Едвам се набутахме в претъпкания автобус, който непрекъснато депортираше пътници, горките (абе, да го духат – гражданите са с предимство!), после минахме през Ябланица и спряхме в Тетевен, където според Пла находищата са големшки. Така и се оказа.
Градът не впечатлява, но местността е епична. Убийствена природа, забъркала на едно място пек, завет и горски усои. От наша страна – преходи, панорами и научно любопитство. За разлика от миналия път, сега се натъкнахме на доста фосили – предимно белемнити, брахиоподи и отпечатъци от амонити (част от находките – тук), като повечето бяха вградени в скалите и освен да ги почукваме неуверено с импровизираните си геоложки пособия, друго не ни оставаше. Имаше и бая миди. Аз, разбира се, пак гоних гущери, ей така – покрай другото.
Вървейки успоредно на задължителната за такъв род местности кристално бистра река, стигнахме до тетевенската водопадна атракция, която обаче май не ни изкефи толкова, колкото тая скална клисура. Запознахме се с местен пич – Симеон, който ни стана своего рода гид. С него се закарахме към един хребет, претъпкан с вкаменелости. По пътя обратно към града на пътеката се изпречи един таралеж, който така се шокира, че се сви посрамен и уплашен, точно като говедо, изпуснало шампионска титла. Накрая пихме бири на стадиона, а после гонихме влак, но стигнахме в Червен бряг с идиотски малшансово закъснение и тъпата БДЖ-машина ни се изниза пред очите. Взехме следващия влаков кенеф, който не само, че по график беше чак в 8 вечерта, ами и закъсня с половин час, но пък мастурбирахме емоционално, гледайки няк’ъв як железничарски sunset. Гепихме си цяло купе и се хранихме и смяхме, изтрещели от умора, бира и чист въздух; после спахме, а малко след 11 си бяхме в столицата мила – капнали, но с напомпано палео-самочувствие.Видео:
“Усоето”
“Водопадът”
В момента:
Murderdolls - Welcome To The Strange
6 коментара:
Хахааааа, яко :)
Предусещам небивал подем в геоложката наука :D
Славо богу, че любопитството убива само котки ^^. Бла, първата ми асоциация беше Джералд Даръл - той популяризира любовта към животнския свят (в най-причудливите му форми), а ти геологията (с разликата, че ще трябва пак да прочета написаното, но мисля да си взема речник в скута ^^).
Разлика: Пишеш адски свежо ^^ Евала, оправи ми вкисаната визиономия, чета те с интерес ;)
Looking GOOOOOD Bla! ;-)
Keshi.
You always know how to make me blush, dear Keshi. ;)
За подобни приключения ти завиждам ;)
Няма нужда да завиждаш - просто и ти някой път си направи едно такова, много зарибява. :)
Публикуване на коментар