По течението...

Up next: speeding up! Понеже доброто настроение е като апетита – идва с яденето – гледам да поддържам форма. Малко изпитание си е, но полагам неистово старание. Въпреки че по принцип насила ‘убост не ста’а... В случая обаче ше стане, няма къде да ходи. Все пак довечера е B-Day партито на Бен и трябва така да го почетем, че да не помним нищо на другия ден. Абе неделята отсега я виждам като много тежка (вероятно ще пропусна ритането с колегите, ама и по-добре – Бранко би ми дошъл наистина в повече, ако го мерна където и да е в извънработно време). Освен това няколко неща напоследък успяха да ме развеселят съвсем искрено – с думите "Братле, тая песен е писана за теб, просто трябва да я чуеш!" Здравко ми припомни един стар хит на Георги Минчев ("Д-р Иванов" – epic LOL, основно заради (кон)текста); Веси пък ми прати линк към това (“Що правиш, Блажо, бе...?”, хаха – каква извратена ирония! ), а в Сферата някой беше пуснал връзка към едни котешки прозрения, които са просто удар в десетката. Сега остава и малко почивка да се мерне на хоризонта и ще съм почти на шест... Аре да идват (из)празниците, че ми писна тоя град, честна софийска.

В момента:

Nine Inch Nails – Sunspots



PS Random, yet topical quote: “When you want it – it goes away too fast. Times you hate it – it always seem to last. Just remember – when you think you’re free the crack inside your fucking heart is me...”