В петък най-сетне реших да проверя доколко яка е спортната обсесия на добрия, стар и тъй култов Джефри Лебовски – след една бърза “Линия” отидохме на боулинг и две игри по-късно установих, че т'ва наистина е доста зарибяващ fun, че сравнително бързо се учи човек и че скоро трябва да повторим (Дес, мерси за инициативата, скоро пак!). Най-голямата изненада на вечерта се оказа шампионът Чилко, който – дали поради вездесъщия късмет на начинаещия или просто защото си му иде отвътре – разкърти терена безкомпромисно, побеждавайки надъхани ветерани като Стефи и Ети (фото-репортаж: тук). Само така, Чилко – manpower all the way!
Днес пък рано-рано (безбожно рано за неделя – 6 сутринта!) отворих зъркели и зацъках към гарата. И така Бла & Пла хванаха влака за селяндурски наситената гара Бов и отбелязаха първата от многото планувани палеонтологични мисии. Обикаляхме отвесните скали, мотахме се из разни криволичещи горски усои, под камъните се натъкнахме на току-що разбудили се от зимната дрямка скорпиони, зяпахме яки гледки, чупихме и оглеждахме задълбочено древни седименти, а накрая дори попаднахме на две вероятни фосилни останки – едната приличаше малко на отпечатана/вкаменена медуза, а другата май беше някакво растение. Според Пла, разбира се, и двете находки са изключително съмнителни, а понеже той е почти про, съм склонен да му вярвам. Но поне е нещо. Следващия път ще опитаме друга родна местност, с надежда ако не археоптерикс или мозазавър, то поне някой амонит или папрат да гепим.
По време на трипа се запознахме с някакъв тип, който си беше направил цялата къща от седиментни скали. Пичът проповядваше библейски мъдрости, предлагаше домашна ракия и имаше ебати количеството зимнина в мазето. Като се прибирахме Пла задяваше местните ергенки (споко, Инна, държах го изкъсо!), а аз реших да напусна работа и да се насоча към нова професия – персоналът на Бов ме прие радушно и веднага се нави да ме назначи, при това на извънредно висока длъжност. Почвам бач от утре, дупе да ви е яко, панталейци!Подробни видео-компромати:
“Фосилни приключения, част 1: Разгонените самодиви”
“Фосилни приключения, част 2: Тихо, псета, тихо!”
“Фосилни приключения, част 3: Борчета с къси полички”
“Фосилни приключения, част 4: Самоубийствени тенденции”
В момента:
The Beatles – I Feel Fine
17 коментара:
Ei,bla!:) dobur uset za dokumentalno kino:))KAmu4eee
ow u naughty boys ;-)
Keshi.
Иха. Мноо фецко :) Да живеят пешеходните трипове.
Честито назначение! И сега ако не почерпиш един София-Бов не си човек значи :)
Ник'ви грижи, за теб специално ще има безплатен едногодишен абонамент за двама към БДЖ!
Аз имам няколко кила вкаменели амонити у дома, единият е с диаметър от около 30 см, много ги има на запад от София, Годечко. И белемнити се намират, бях попаднала и на една огромна мида, ама я харизах. Така и не намерих отпечатъци от растения, а двата камъка с такива, които имам от години, нейде загубих, а един подарих на незаслужаващ кретен и ме е яд :)
хехе
многократното гледане на the big lebowski и челното му място в персоналната ми филмова класация явно си казва думата
;)
А мислех, че аз съм го гледал безброй пъти!
PS @nousha: И аз имам доста фосили в нас, но идеята на нашите палеонтологични мисии е да има ъдвенчър в цялата работа. :)
cool!
иначе хубава гора, хаха. а накрая оцеля ли, или това е злият ти близнак? :D
Да.
honestly i had a look at your blogspot and i couldn't understand a single word (naturally :)
mind the intro???
Not at all. :)
въх че яко! а аз само си зяпам през прозореца! но добре, че се намира все някой който отсрамва нас мързелите и прави такива готини разходки... Да повторите, ей!
Планът включва повторение, дам. :)
Фосили, а...Това звучи прекрасно. При мен се е превърнало в истинска мания- не мога да не отида на "палеоекскурзия" поне веднъж седмично.
С времето обаче си наложих самоограничение, понеже половинката ми, при цялото проявено търпение, започна да среща трудности с придвижването из малката кариера в къщи. В момента съм сложил границите от юра до края на терциера в немалката група на ехинидите. Като направих равносметка наскоро, без излишна скромност мога да напиша броя на събраните от мен морски таралежи - ~600. Повечето са горнокредни и палеогенски в различна степен на запазеност...или разрушеност, ако повече ви допада.
Снимчици ще пусна по-натам, че някои от измеренията ми са дефицит.
Поздрави :-)
Наш човек си, Екзотикзу!
Публикуване на коментар